КТ „Подкрепа“ настоява за увеличение на минималната работна заплата,

докато разходите за труд не се изравнят относително с производителността на труда. Това е записано в експертно становище на синдиката, озаглавено „Каква България искаме?“. И е адресирано към бъдещите депутати и правителство. Становището беше представено днес на пресконференция от президента на конфедерацията Димитър Манолов.

Традиционно минималната заплата в България е най-ниска в целия ЕС. А не е вярно, че производителността на труда на българския работник е толкова ниска, че не изработва дори собствената си заплата, коментира вицепрезидентът на КТ „Подкрепа“ Иоанис Партениотис. По думите му производителността тук е 2,3 пъти по-ниска от средноевропейската. Разходите за труд обаче са 4-6 пъти по-ниски от средноевропейските.

Той отбеляза, че в момента на първо място по минимална работна заплата в ЕС е Люксембург с 2000 евро, което прави разлика от 1800 евро с нашето минимално възнаграждение. Ако караме с темпове от 40 лева годишно увеличение на минималната работна заплата, след 90 години ще достигнем нивото на Люксембург. Но те също няма да стоят през това време на едно място, допълни Партениотис. Той отбеляза, че от 1 февруари в Румъния минималната работна заплата е 320 евро – на нивото, на което нашите политици обещаваха през предизборната кампания да е след 4 години.

Според него, ако производителността на труда е 2 пъти по-ниска от средноевропейската и заплащането е пет пъти по-малко, то ние сме подценени два и половина пъти и увеличение на минамалната работна заплата до 1000 лева и повече е напълно реалистично в края на мандата на бъдещото правителство. Във връзка с изготвяне на механизма за определяне на минималната работна заплата, да бъде законово определено, че организация – социален партньор, която бойкотира преговорите, се отказва от участие в социалния диалог въобще, искат още от КТ „Подкрепа“.

КТ „Подкрепа“ настояват също за

въвеждане на необлагаем минимум в размера на минималната работна заплата. От конфедерацията искат и график за диференциране на ДДС за учебници, учебни помагала и научна литература. Данните показват – 7 на сто за 2018 г., 5 – за 2019, и нулева ставка ДДС за 2020 година. Синдикатът предлага и определяне на диференцирана ставка на ДДС за лекарствата и медикаментите. Както и диференцирани ставки от 5 процента за хляба и за храни от първа необходимост.